ЗАОЗЪ̀РТВАМ СЕ, -аш се, несв.; заозъ̀ртам се, -аш се, св., непрех. Започвам да се озъртам; заоглеждам се. Младата жена се придръпна и се огледа. Заозъртаха се и другите наоколо. Светло! Хубаво! Ето, всичко се вижда в стаята. Д. Талев, ПК, 22. По едно време тоягата се счупи. Гроздан погледна недоволно парчето в дясната си ръка и се заозърта – той търсеше друга тояга. Г. Караславов, ОХ II, 118. Младият русокос момък мина буйно през навалицата в гарата, носейки куфар, излезе на перона и се заозърта из множеството безпокойно. Ив. Вазов, СНЖ, 63.